Р Е Ш Е Н И Е

№…     / 22.01.2019 г. град М.Търново

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

М.Търновски районен съд                                        наказателен състав

На седемнадесети януари                                                         2019 година                                           

В публичното заседание в следния  състав :

 

                                                     Председател :   ЧАНКО ПЕТКОВ

                                    Съдебни заседатели :  1.

                                                                           2.

Секретар: М.Димова

прокурор ………...........................

като разгледа докладваното от съдията ПЕТКОВ

НАХ дело №24 по описа за 2018 година, и за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството по делото е по реда на глава трета, раздел V от ЗАНН. Образувано е по жалба *А.Е./,роден на *** г., персонален № *, притежаващ документ за самоличност №*г. от Република *
*и съдебен адрес *** -адв.Г.К.,   против наказателно постановление № *. на Началник на Митница Бургас,с което на жалбоподателя за нарушение на  чл.18, ал.1, във връзка с чл.11”а” ал.1 от ВЗ е наложена глоба в размер на 1000лв. и на основание чл. 20, ал.1 от ВЗ, са отнети в полза на държавата като предмет на нарушение, както следва:

     -17 980 /седемнадесет хиляди деветстотин и осемдесет/ евро

     -400 /четиристотин/ щатски долара

      равняващи се общо на 18326,83 EUR /осемнадесет хиляди триста двадесет и шест евро и осемдесет и три евроцента/ или 35844,16 лева /тридесет и пет хиляди осемстотин четиридесет и четири лева и шестнадесет стотинки/.

        Жалбоподателят редовно призован  не се явява лично.

        Защитата на жалбоподателя пледира за отмяна на НП.

      Във въззивната жалба се оспорва извършеното нарушение и се излагат основания за отмяна на наказателното постановление.

Процесуалният представител на административнонаказващия орган изразява становище за неоснователност на жалбата.   

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от лице, имащо право да обжалва и отговаря на изискванията на закона. Същата е допустима.

 Съдът намира за установено от фактическа страна следното:               Административно наказателното производство е образувано с акт за установяване на административно нарушение   сериен акт *г., съставен от И.И.И. - старши митнически инспектор при
МП '‘Малко Търново” за това ,че при  извършена проверка на  *на трасе изход пристига
пътуващ от Република *лек автомобил, марка *, управляван от турският гражданин *А.Е./.

Преди започване на проверка на автомобила и личния багаж актосъставителят И.,запитва на разбираем за него език *А.Е./ има ли нещо за
деклариране пред митническите органи - валута, валутни ценности и стоки с търговски характер, както му показва и информационната табела, написана на турски език.

След получаване на отрицателен отговор И. го помолва да му покаже съдържанието на личната си чанта, като поканва * да влезе в сградата на митническия пункт.

В присъствието на митническите служители А.М. и *
актосъставителят проверява портфейл съдържащ *г. , документ за пребиваване в Р. *. и двете собственост на лицето *А.Е./,
като установява наличието и на валута - 52 /петдесет и две/ банкноти по 50 евро,16/шестнадесет/ банкноти по 20 евро, 6 /шест/ банкноти по 10 евро, 3 /три/ банкноти по 100 /сто/
щатски долара и 2/ две/ банкноти по 50/петдесет/ щатски долара. На дъното на чантата актосъставителят открива укрита в черен найлонов плик валута, както следва: 2/две/ банкноти
по 500 евро, 9 /девет/ банкноти по 200 евро. 10/десет/ банкноти по 100 евро и 224/двеста двадесет и четири/банкноти по 50 евро.

За извършената проверка е съставен Протокол за осъществена митническа проверка №М 2851/23.08.2017 г. и Протокол за личен преглед № 39/23.08.2017 г.

Недекларираната валута е задържана с разписка за задържани № 0090145/23.08.2017г. и предадена в касата на Митница Бургас.

 

Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл.18, ал.1, във връзка с чл.11”а” ал.1 от ВЗ. Актът  не е подписан от нарушителя,а от свидетели съгласно разпоредбата на ЗАНН..

        Административнонаказващият орган въз основа на съставения акт издал атакуваното наказателно постановление.

Въз основа на приетите факти по делото съдът прави следните правни изводи:

При проверка на акта и НП съдът не откри допуснати от АНО съществени процесуални нарушения, водещи до нарушаване правото на защита на жалбоподателя.Акта и НП имат необходимите реквизити съобразно разпоредбите на ЗАНН.

          Жалбоподателят е осъществила от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.18, ал.1, във връзка с чл.11”а” ал.1 от ВЗ . Тези изводи бяха подкрепени и от показанията на св.И..Същият заявява,че е попитал жалбоподателя на английски,румънски и турски език които владее на достатъчно ниво за да попита дали има нещо за деклариране.От представена справка е видно,че И. е завършил курс за владеене на английски език.Преди проверката го е попитал  дали има нещо за деклариране и отговора е бил отрицателен. Видно от показанията на св.М.-свидетел при съставяне на акта ,същата заявява ,че не си спомня за разговора между актосъставителя и жалбоподателя на какъв език се е водил.Но заявява,че  на преводача С.А.  му е обяснено какво пише в акта и същият го е превел на жалбоподателя.Съдът не кредитира показанията на св.Е.,който е  приятел на жалбоподателя и също е пътувал в автомобила по време на проверката,тъй като е  заинтересован от изхода на спора.

        Съгласно действащото законодателство - чл.2, т.1 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012г., при пренасяне през границата на страната на парични средства над 10000 евро или повече или тяхната равностойност в левове или друга валута подлежат на деклариране. Пренасянето им над тези размери, съгласно чл.2, ал.1 от Наредба № Н-1, се декларира за целите на Валутния закон по реда на чл.9, ал.1 от същата наредба с валутна митническа декларация по образец, утвърден от министъра на финансите.

        С деянието си *А.Е. е нарушил разпоредбите на чл. 11а, ал. 1 от Валутния закон във връзка с чл. 2, ал. 1 и чл.9,ал.1от Наредба №Н-1 от 1 февруари 2012 г. на МФ и чл. 3, параграф 1 от Регламент ЕО 1889/2005, с което е
осъществил състава на чл. 18, ал. 1 от Валутния закон. *А.Е./ не е изпълнил своето задължение да
декларира по установения ред - чрез писмено деклариране с декларация за паричните средства пренасяната от него валута с обща равностойност в лева 35844,16 лева /тридесет и пет хиляди осемстотин четиридесет и четири лева и шестнадесет стотинки/. въпреки че е имал
възможност и е бил длъжен да го направи. Същият е бил длъжен да декларира пренасяната от него валута, за което му е била предоставена възможност с отправеното запитване дали има нещо за деклариране пред митническите органи, на което е
отговорил отрицателно.

 

  Съдът не споделя възраженията на защитата на жалбоподателя,че при съставянето на акта посочения преводач С.А.  не е имал необходимата квалификация на преводач  и акта не е преведен на жалбоподателя.Съдът положи усилия същият да бъде установен и бъде разпитан.Съдът назначи преводач ,който извърши разпит на св.Е.,но жалбоподателят не се яви в съдебната зала. Съгласно чл.84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред административния съд и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс. Ето защо субсидиарното прилагане на нормите на НПК в частта относно задължението за назначаване на преводач не може да стане на основание чл. 84 от ЗАНН, тъй като са приложими за производството по обжалване на наказателните постановления пред съда. В тази връзка, неприложима е и нормата на чл.55, ал.З от НПК с която в българското законодателство е възприета Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010г., относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство, тъй като директивата не се прилага в случаите, когато законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от страна на орган, различен от съд с компетентност по наказателноправни въпроси, и когато налагането на такава санкция може да бъде обжалвано пред съд. Безспорно е, че при установяване на нарушението и съставянето на АУАН, както българските граждани, така и чуждите граждани, които не владеят български език имат правото да разберат за какво нарушение са обвинени и именно с това право на невладеещото български език лице следва да се обвърже преценката за наличието/липсата на нарушение, свързано с назначаване на преводач. Ето защо, преценката дали липсата на преводач при предявяване на АУАН представлява съществено процесуално нарушение не следва да се прави формално и да се основава единствено на този факт, което пък автоматично да обосновава засягане правото на защита на наказаното лице. Засягането на правото на защита следва да се разглежда през принципа за върховенство на закона, отразен в чл.6 от ЕКПЧ и предвид чл.47 и чл. 48 §2 от Хартата на основните права на ЕС, доколкото последната се явява приложима предвид упражняването на правото на свободно движение на чужди гражданин. При преценката на нарушението, описано в НП, действията на актосъставителя, поведението на жалбоподателя, сложността на случая, интересите на наказания и развитието на процедурата по налагане на наказанието, в цялост, следва да се направи извод постигнат ли е справедлив баланс между обществения интерес и индивидуалния интерес и права на личността. Следва да се има предвид и че правото на лицето да бъде информирано за обвинението срещу него на разбираем за него език е с акцесорен характер - част е от правото му на справедлив процес и правото му на зачитане на правото му на защита, а последното намира проявление и в рамките на съдебния процес пред РС. В Директива 2010/64/ЕС на ЕП и на Съвета от 20.10.2010г. относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство и Директива 2012/12/ЕС относно правото на информация в наказателното производство, изрично е предвидено, че при налагане на санкции за леки нарушения, например пътно транспортни нарушения, установени след пътнотранспортна проверка, изискването за преводач и за осигуряване на информация важи единствено за производството по обжалване пред съд. Разгледани в своята цялост, цитираните директиви установяват безусловно задължение за осигуряване на превод единствено в рамките на наказателното производство, като за извършените административни нарушения такова задължение липсва. Затова, сама по себе си, липсата на назначен преводач при съставянето и връчването на АУАН не може да обуслови съществено процесуално нарушение в административно наказателното производство. При спазване на горните Директиви в съдебното производство на жалбоподателя бе назначен преводач.

Предвид горното съдът намира ,че НП следва да бъде потвърдено.

 

Мотивиран от гореизложеното, съдът

                                           Р      Е     Ш     И   :

            ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление *. на  Началник на Митница Бургас, с което на *А.Е./,роден на *** г., персонален № *, притежаващ документ за самоличност №*г. от Република *
*и съдебен адрес *** -адв.Г.К., за нарушение на  чл.18, ал.1, във връзка с чл.11”а” ал.1 от ВЗ е наложена глоба в размер на 1000лв. и на основание чл. 20, ал.1 от ВЗ, са отнети в полза на държавата като предмет на нарушение, както следва:

     -17 980 /седемнадесет хиляди деветстотин и осемдесет/ евро

     -400 /четиристотин/ щатски долара

      равняващи се общо на 18326,83 EUR /осемнадесет хиляди триста двадесет и шест евро и осемдесет и три евроцента/ или 35844,16 лева /тридесет и пет хиляди осемстотин четиридесет и четири лева и шестнадесет стотинки/.

 

НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Бургас в 14-дневен срок, считано от съобщаването му на страните.

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: