Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

гр. Малко Търново, 02.08.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Малкотърновският районен съд, втори наказателен състав, в публично заседание на втори юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

Председател: Пламен Дойков

 

при секретаря М* Д*, като разгледа докладваното от съдията Дойков НАХД №  40/2019г. по описа на съда, въз основа на данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Производството е образувано по жалба, подадена от К.М.Д., ЕГН **********,*** чрез адв. Л.Г.,*** срещу Наказателно постановление №***** от ***2019г., издадено от Началника на РУ МВР Малко Търново,  с което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175а, ал. 1, пр. 2 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 3000.00 лева /три хиляди/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12/дванадесет/ месеца. Д. е наказан за това, че на 18.04.2019г. около 08.00часа  в гр. Малко Търново на ул. „С**К* Б* I“, преди кръстовище с ул. „М* к*“ е управлявал л.а.“ Ф* Г*“ с рег. №******, като участва в нерегламентирани състезания по пътища отворени за обществено ползване с л.а. „А** А*“ с рег. № ****, като се движат успоредно в една посока на двупосочно движение и създават предпоставка за ПТП с останалите участници в движението. Посоченото е квалифицирано като нарушение по чл. 104б, т.1 от ЗДвП – участие в нерегламентирани състезания по пътищата отворени за обществено ползване.

Жалбоподателят К.М.Д.,*** е останал недоволен от така наложеното му наказание. Счита издаденото наказателно постановление за неправилно, незаконосъобразно, издадено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв. Л.Г.,***, дава обяснения. Наказаният твърди, че на посочената дата той, свидетелката Д* Г* и Р* Д.- водач на другия автомобил, са отивали в гр. Б*, за да запазят заведение за абитуриентския си бал. Малко след като потеглили, поискал да спре , за да си вземе нещо за пиене от магазин по пътя, когато бил заобиколен от автомобила управляван от Д.. Пред магазина имало спрян камион, който зареждал стока, зад който имало друг автомобил, който искал да премине, но когато водачът забелязал идващия Д. се върнал обратно зад камиона. Твърди, че не се е състезавал с Р* Д. и не е съгласен с наложеното му наказание. Защитникът на наказания пледира за отмяна на наказанието. Адвокат Г. изтъква, че фактическата обстановка възприета от актосъставителя и АНО е основана само на показанията на свидетеля С.А.Й., който бил водачът на третия автомобил. Сочи, че в ЗДвП нямало понятие за „състезание“. При движението си единият водач е предприел заобикаляне на другия, което било разрешено. Не се приемат показанията на свидетеля С.Й., като административното обвинение са счита за недоказано. Моли се за цялостна отмяна на наказателното постановление.

Административнонаказващият орган не се явява, не се представлява по делото и не депозира становище.

Районна прокуратура гр. Малко Търново не се представлява.   

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:         

От фактическа страна:

На 18.04.2019г. свидетелят С.А.Й. *** и потеглил към дома си с личния си автомобил. При движението си по ул. „С* К* Б* I“ достигнал до магазин , пред който имало спрял товарен автомобил, който зареждал стока. Й. започнал маневра, за да заобиколи спрелия в дясната част на улицата товарен автомобил, когато срещу него се появили автомобилите управлявани от жалбоподателя и Рашко Д.. Последните двама били тръгнали към гр. Б* , за да резервират заведение за абитуриентския си бал. Според С.Й. двамата се движели успоредно един до друг по улицата, с висока скорост, което го накарало да спре предприетата маневра и да се върне зад товарния автомобил. Малко след това покрай него преминал единият автомобил, а след това и другия. Й. последвал двамата водачи до бензиностанция „Петрол“, където поискал обяснение от Д. и Д.. Свидетелят попитал и двамата защо се състезават по улицата, като водачите отрекли да са сторили това. За станалото С.Й. подал сведение до Началника на РУ МВР Малко Търново.  Установяването на обстоятелствата и съставянето на АУАН било възложено на свидетелят А.П. – автоконтрольор при РУ МВР Малко Търново. Полицай П. извършил проверка на охранителните камери на бензиностанция „Петрол“, чрез които установил регистрационните номера на двата автомобила и техните водачи. По – късно двамата водачи били призовани , за да бъдат изяснени обстоятелствата. С подалия сигнала Й. и единият от водачите , полицай П. посетил мястото , където било извършено нарушението. След приключване на проверката автоконтрольор А.П. съставил АУАН бл. Серия Д***/ ***19г., в който вписал, че К.М.Д. е извършил нарушение на чл. 104б, т.1 от ЗДвП. Актът бил предявен на жалбоподателят, който вписал, че няма възражения. На 15.05.2019г. е било издадено процесното Наказателно постановление № 19- 0299- 000072.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: АУАН бл. Серия Д № ****/ ***9г., Наказателно постановление № ***** от ***9г., справката за нарушител/ водач на жалбоподателя, свидетелските показания на Д* Т* Г*, С.А.Й., А.Д.П., както и другите приобщени към доказателствата писмени материали. 

От правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от лице имащо правен интерес, чрез наказващия орган, в законоустановения по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН за това седмодневен срок. И АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентните органи , видно от приложената по делото Заповед Рег. № 8121з- 515/ 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. При съставяне на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения довели до засягане правото на защита на наказания, което да е самостоятелно основание за отмяна на процесното наказателно постановление. 

Разгледана по същество е основателна.

По делото не се спори за това, че на посочената дата – 18.04.2019г., около 08.00часа , жалбоподателят К.М.Д. *** Търново, управлявайки л.а. „Ф* Г* с рег. №****. Не се спори, че заедно с него по същата улица се е движел и водачът на л.а. „А**“ с рег. №***** Р* Я* Д.. В настоящият случай спорът ориентиран около това, дали действията на двамата водачи са в нарушение на закона, по специално на нормата на чл. 104б, т. 1 от ЗДвП и дали двамата са ползвали платното за движение на ул. „С* К* Б* I“ за извършване на нерегламентирани състезания. В ЗДвП няма легално определение за „състезание“. По смисъла си думата означава спортна надпревара, съревнование. Нормата е приета с изменение на ЗДвП в ДВ бр. 101/ 2016г. , като е в сила от 21.01.2017г. Доколкото описаните в наказателното постановление обстоятелства сочат нерегламентирано състезание, следва да се посочи, че понятия за състезание с МПС – автомобили има в Устава на Българската федерация по автомобилен спорт/ БФАС/ във връзка Наредбата на БФАС за организиране и провеждане на автомобилни състезания. Посочените нормативни актове са свързани с Международния спортен кодекс на Международната федерация по автомобилен спорт/ **/. В последният посочен акт са дадени основни понятия, като сред тях, в чл. 21, е посочено и това за състезание : „Единична дейност по автомобилен спорт със свои собствени резултати. То може да се състои от серия(и) и финал, свободни тренировки, квалификационни сесии и резултати от няколко категории или да бъде разделено по подобен начин, но трябва да бъде завършено до приключване на Проявата. За Състезания се считат следните: Състезания на писта, Ралита, Крос-кънтри ралита, Драг състезания, Планинско изкачване, Опити за рекорди, Тестове, Изпитания, дрифтинг и други форми на Състезания по преценка на ФИА.“ В настоящият случай не се твърди, че има регламентирано по този ред състезание , одобрено по съответния ред от Националната спортна власт- БФАС. Отделно от това не се сочи и да са нарушени правилата на чл. 88 от ЗДвП – „Организирани шествия и състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, могат да се провеждат само след разрешение на собствениците или администрацията, управляваща пътя, и след предварително съгласуване на маршрутите, условията и времето на провеждането им с органите на Министерството на вътрешните работи.“ Ако се възприеме по – обикновеното разбиране за съревнование между двамата участници в случая, започващо от определено място , с цел по – бързото достигане до финал, също не може да се приеме, че са налице доказателства за състезание. От събраните по делото гласни и писмени доказателства може да се приеме, че в определен участък от ул. „С* К* Б*“ до мястото където е бил паркиран споменатия товарен автомобил двамата са се движили за определено кратко време успоредно, след което Д. е изпреварил Д. и е продължил пътя си напред. Такова успоредно движение между два автомобила има винаги при изпреварване и е неизбежно при такава маневра на пътя.  Въпреки това не може да се заключи, че Д. и Д. са се състезавали. Логично жалбоподателят дава обяснения, които го ползват и няма как същият, пред възможността да се уличи сам в извършване на нарушението, да заяви, че между него и Р* Д. е имало уговорка за провеждане на състезание в посочения участък от улицата. За доказване на нарушението също, според настоящия състав, не е нужно АНО да е събрал преки и категорични доказателства за наличие на такава уговорка. Последното, освен, че е невъзможно, не е посочено в състава на чл. 104б, т. 1 от ЗДвП, за да се счете за доказано съставомерно деяние. Няма необходимост и изполваните МПС да са специално пригодени за това, като законът не е поставил такива изисквания за съставомерност на деянието. В конкретният случай няма категорични данни, дори от обективното наблюдение на свидетеля Й., че между тях е имало съревнование за достигане на единия от двамата пръв до определен участък. В показанията си свидетелят сочи, че двамата са се движили с по – висока от разрешената за участъка скорост , след което единият водач е изпреварил другият, преминали са покрай него и спрелия камион и са продължили към бензиностанцията. В показанията на свидетелят П. също могат да се установят данни за други нарушения на ЗДвП, но не и за описаното в наказателното постановление. Свидетелят в с.з. сочи и описва изпреварване, правилата за това и задълженията на изправарващия и изпреварвания водач. Полицай П. дори сочи, че пред него двамата водачи са казали, че не са се състезавали, т.е. са възразили срещу административното обвинение, при което той им е разяснил правилата при изпреварване, а след това им е бил съставен АУАН за нарушение по чл. 104б, т. 1 от ЗДвП. Да се приеме наличие на нарушение по посочената норма по настоящото дело, би означавало във всеки друг сходен случай на движение на две ППС по посочения начин , когато са нарушени други правни норми, да се приравнява нарушението им на състава на чл. 104б, т. 1 от ЗДвП, което би било неприемливо от гледна точка на целта на закона. Настоящият състав кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, както и обясненията на жалбоподателят, но отчита , че при част от тях следва да се имат предвид няколко неща. На първо място жалбоподателят К.Д. излага обяснения, които кореспондират с показанията на свидетелката Г*. Последната е пряк очевидец на станалото, като по делото няма данни за особени отношение и заинтересованост на свидетелката. На следващо място показанията на свидетелят С.Й. са конкретни, насочени са към изясняване на обстановката, но следва да се има предвид, че същият е имал намалено поле на видимост, поради факта, че предприемайки маневра да заобиколи спрелия камион не е имал пълна видимост към пътното платно, т.е. е наблюдавал другите двама водачи за кратък период. В тази насока може да се приеме, че водачите са се движили с по – висока от разрешената скорост, извършили са неправилни маневри при движението си, но от изложеното от свидетелят няма как да се заключи категорично, че Д. и Д. са се състезавали в този участък на пътя. Свидетелят П. не е пряк свидетел на станалото, като показанията му се основават на събраните от него данни при комуникацията му с наказания и двамата други водачи – Р* Д. и С.Й.. При така изложеното от правна и фактическа страна не може да се заключи с достатъчна категоричност, че административното обвинение е доказано по несъмнен начин.        

От всичко гореизложено, настоящия състав счита, че следва оспореното наказателно постановление да се отмени изцяло. 

         Водим от горното и на осн. чл.63, ал.1, предл. 3 от ЗАНН

 

Р   Е   Ш   И :

 

          ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление №*** от ****19г., издадено от М* Т*- Началника на РУ МВР Малко Търново, с което на К.М.Д., ЕГН **********,*** на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175а, ал. 1, пр. 2 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 3000.00 лева /три хиляди/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12/дванадесет/ месеца, за нарушение на чл. 104б, т.1 от ЗДвП, като неправилно и незаконосъобразно. 

 Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

 

СЪДИЯ: