Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

гр. Малко Търново, 02.08.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Малкотърновският районен съд, втори наказателен състав, в публично заседание на втори юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

Председател: Пламен Дойков

 

при секретаря М* Д*, като разгледа докладваното от съдията Дойков НАХД №  41/2019г. по описа на съда, въз основа на данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Производството е образувано по жалба, подадена от Р.Я.Д., ЕГН **********,*** чрез адв. Л.Г.,*** срещу Наказателно постановление № ********* от ***9г., издадено от Началника на РУ МВР Малко Търново,  с което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175а, ал. 1, пр. 2 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 3000.00 лева /три хиляди/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12/дванадесет/ месеца. Д.  е наказан за това, че на 18.04.2019г. около 08.00часа  в гр. М* Т* на ул. „С* К* Б*“, преди кръстовиеще с ул. „М* к**“ е управлявал л.а. „А** А** с рег. № ********, като участва в нерегламентирани състезания по пътища отворени за обществено ползване с л.а.“ Ф* Г*“ с рег. № *****, като се движат успоредно в една посока на двупосочно движение и създават предпоставка за ПТП с останалите участници в движението. Посоченото е квалифицирано като нарушение по чл. 104б, т.1 от ЗДвП – участие в нерегламентирани състезания по пътищата отворени за обществено ползване.

Жалбоподателят Р.Я.Д.,*** е останал недоволен от така наложеното му наказание. Счита издаденото наказателно постановление за неправилно, незаконосъобразно, издадено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв. Л.Г.,***, дава обяснения. Наказаният твърди, че на посочената дата той, свидетелят И* К* , К*Д* и Д* Г* са отивали в гр. Б*, за да запазят заведение за абитуриентския си бал. Д* тръгнал първи, а Д. се движел след него. Малко след като потеглили, Д* намалил, според жалбоподателят , за да спре. Д. предпочел да го изпревари. На улицата имало спрян камион, който зареждал стока – хляб.  Зад товарният автомобил Д. видял да се опитва да премине друг лек автомобил, но когато водачът забелязал идващия лек автомобил „А**“, се върнал обратно зад камиона. Твърди, че не се е състезавал с К* Д*, не е съгласен с наложеното му наказание и по тази причина обжалвал наказателното постановление. Защитникът на наказания пледира за отмяна на наказанието. Адвокат Г. изтъква, че не е безспорно доказано административното обвинение, както и правната норма не била правилно определена. Можело да се коментира друго нарушение на ЗДвП, но не и посоченото в наказателното постановление. Счита възприятията на свидетеля С.Й. за такива със субективен характер.  Моли се за цялостна отмяна на наказателното постановление.

Административнонаказващият орган не се явява, не се представлява по делото и не депозира становище.

Районна прокуратура гр. Малко Търново не се представлява.   

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:         

От фактическа страна:

На 18.04.2019г. свидетелят С.А.Й. *** и потеглил към дома си с личния си автомобил. При движението си по ул. „С*К* Б**“ достигнал до магазин, пред който имало спрял товарен автомобил, който зареждал стока. Й. започнал маневра, за да заобиколи спрелия в дясната част на улицата товарен автомобил, когато срещу него се появили автомобилите управлявани от жалбоподателя и приятеля му К* Д*. Последните двама били тръгнали към гр. Б* , за да резервират заведение за абитуриентския си бал. Според С.Й. двамата се движели успоредно един до друг по улицата, с висока скорост, което го накарало да спре предприетата маневра и да се върне зад товарния автомобил, а покрай него преминали двата автомобила. Й. последвал двамата водачи до бензиностанция „Петрол“, където поискал обяснение от Д* и Д.. Свидетелят попитал и двамата защо се състезават по улицата, като водачите отрекли да са сторили това.  За станалото С.Й. подал сведение до Началника на РУ МВР Малко Търново.  Установяването на обстоятелствата и съставянето на АУАН било възложено на свидетелят А.П. – автоконтрольор при РУ МВР Малко Търново. Полицай П. извършил проверка на охранителните камери на бензиностанция „Петрол“, чрез които установил регистрационните номера на двата автомобила и техните водачи. По – късно двамата водачи били призовани, за да бъдат изяснени обстоятелствата. С подалия сигнала Й. и единият от водачите, полицай П. посетил мястото, където било извършено нарушението. След приключване на проверката автоконтрольор А.П. съставил АУАН бл. Серия Д*****/ ***19г., в който вписал, че Р.Я.Д. е извършил нарушение на чл. 104б, т.1 от ЗДвП. Актът бил предявен на жалбоподателят, който вписал, че няма възражения. На 16.05.2019г. е било издадено процесното Наказателно постановление №*******.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: АУАН бл. Серия Д №*****/ ****9г., Наказателно постановление № ****** от ***9г., справката за нарушител/ водач на жалбоподателя, свидетелските показания на И* Ц* К*, С.А.Й., А.Д.П., както и другите приобщени към доказателствата писмени материали. 

От правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от лице имащо правен интерес, чрез наказващия орган, в законоустановения по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН за това седмодневен срок. И АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентните органи, видно от приложената по делото Заповед Рег. № 8121з- 515/ 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. При съставяне на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения довели до засягане правото на защита на наказания, което да е самостоятелно основание за отмяна на процесното наказателно постановление. 

Разгледана по същество е основателна.

По делото не се спори за това, че на посочената дата – 18.04.2019г., около 08.00часа , жалбоподателят Р.Я.Д. ***, управлявайки л.а. „А**“ с рег. №***********. Не се спори, че заедно с него по същата улица се е движел и водачът на л.а. „Ф* Г* с рег. № ***** К* М* Д*. В настоящият случай спорът ориентиран около това, дали действията на двамата водачи са в нарушение на закона , по специално на нормата на чл. 104б, т. 1 от ЗДвП и дали двамата са ползвали платното за движение на ул. „С* К* Б*“ за извършване на нерегламентирани състезания. В ЗДвП няма легално определение за „състезание“. По смисъла си думата означава спортна надпревара, съревнование. Нормата е приета с изменение на ЗДвП в ДВ бр. 101/ 2016г. , като е в сила от 21.01.2017г. Доколкото описаните в наказателното постановление обстоятелства сочат нерегламентирано състезание, следва да се посочи, че понятия за състезание с МПС – автомобили има в Устава на Българската федерация по автомобилен спорт/ БФАС/ във връзка Наредбата на БФАС за организиране и провеждане на автомобилни състезания. Посочените нормативни актове са свързани с Международния спортен кодекс на Международната федерация по автомобилен спорт/ FIA/. В последният посочен акт са дадени основни понятия, като сред тях, в чл. 21, е посочено и това за състезание : „Единична дейност по автомобилен спорт със свои собствени резултати. То може да се състои от серия(и) и финал, свободни тренировки, квалификационни сесии и резултати от няколко категории или да бъде разделено по подобен начин, но трябва да бъде завършено до приключване на Проявата. За Състезания се считат следните: Състезания на писта, Ралита, Крос-кънтри ралита, Драг състезания, Планинско изкачване, Опити за рекорди, Тестове, Изпитания, дрифтинг и други форми на Състезания по преценка на ФИА.“ В настоящият случай не се твърди, че има регламентирано по този ред състезание , одобрено по съответния ред от Националната спортна власт- БФАС. Отделно от това не се сочи и да са нарушени правилата на чл. 88 от ЗДвП – „Организирани шествия и състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, могат да се провеждат само след разрешение на собствениците или администрацията, управляваща пътя, и след предварително съгласуване на маршрутите, условията и времето на провеждането им с органите на Министерството на вътрешните работи.“ Ако се възприеме по – обикновеното разбиране за съревнование между двамата участници в случая, започващо от определено място , с цел по – бързото достигане до финал, също не може да се приеме, че са налице доказателства за състезание. От събраните по делото гласни и писмени доказателства може да се приеме, че в определен участък от ул. „С*К* Б*“ до мястото където е бил паркиран споменатия товарен автомобил двамата са се движили за определено кратко време успоредно, след което Д. е изпреварил Д* и е продължил пътя си напред. Такова успоредно движение между два автомобила има винаги при изпреварване и е неизбежно при такава маневра на пътя. Въпреки това не може да се заключи, че Д* и Д. са се състезавали. Логично жалбоподателят дава обяснения , които го ползват и няма как същият, пред възможността да се уличи сам в извършване на нарушението, да заяви, че между него и К* Д* е имало уговорка за провеждане на състезание в посочения участък от улицата. За доказване на нарушението също, според настоящия състав, не е нужно АНО да е събрал преки и категорични доказателства за наличие на такава уговорка. Последното, освен, че е невъзможно, не е посочено в състава на чл. 104б, т. 1 от ЗДвП, за да се счете за доказано съставомерно деяние. За доказване на нарушението също, според настоящия състав, не е нужно АНО да е събрал преки и категорични доказателства за наличие на такава уговорка. Няма необходимост и изполваните МПС да са специално пригодени за това, като законът не е поставил такива изисквания за съставомерност на деянието. В конкретният случай няма категорични данни, дори от обективното наблюдение на свидетеля Й., че между тях е имало съревнование за достигане на единия от двамата пръв до определен участък. В показанията си свидетелят сочи, че двамата са се движили с по – висока от разрешената за участъка скорост, след което единият водач е изпреварил другият, преминали са покрай него и спрелия камион и са продължили към бензиностанцията. В показанията на свидетелят П. също могат да се установят данни за други нарушения на ЗДвП, но не и за описаното в наказателното постановление. Свидетелят в с.з. сочи и описва изпреварване , правилата за това и задълженията на изправарващия и изпреварвания водач. Полицай П. сочи, че той им е разяснил правилата при изпреварване, а след това е бил съставен АУАН за нарушение по чл. 104б, т. 1 от ЗДвП. Да се приеме наличие на нарушение по посочената норма по настоящото дело, би означавало във всеки друг сходен случай на движение на две ППС по посочения начин , когато са нарушени други правни норми, да се приравнява нарушението им на състава на чл. 104б, т. 1 от ЗДвП, което би било неприемливо от гледна точка на целта на закона. Настоящият състав кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, както и обясненията на жалбоподателят, но отчита , че при част от тях следва да се имат предвид няколко неща. На първо място жалбоподателят Р.Д. излага обяснения, които кореспондират с показанията на свидетеля И* К*. Последният е пряк очевидец на станалото, като по делото няма данни за особени отношение и заинтересованост на свидетеля. На следващо място показанията на свидетеля С.Й. са конкретни, насочени са към изясняване на обстановката, но следва да се има предвид, че същият е имал намалено поле на видимост, поради факта, че предприемайки маневра да заобиколи спрелия камион не е имал пълна видимост към пътното платно , т.е. е наблюдавал другите двама водачи за кратък период. В тази насока може да се приеме, че водачите са се движили с по – висока от разрешената скорост, извършили са неправилни маневри при движението си, но от изложеното от свидетелят няма как да се заключи категорично, че Д. и Д* са се състезавали в този участък на пътя. Свидетелят П. не е пряк свидетел на станалото, като показанията му се основават на събраните от него данни при комуникацията му с наказания и двамата други водачи – К* Д* и С.Й.. При така изложеното от правна и фактическа страна не може да се заключи с достатъчна категоричност, че административното обвинение е доказано по несъмнен начин.        

От всичко гореизложено, настоящия състав счита, че следва оспореното наказателно постановление да се отмени изцяло. 

         Водим от горното и на осн. чл.63, ал.1, предл. 3 от ЗАНН

 

Р   Е   Ш   И :

 

          ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление №************** от ****9г., издадено от М** Т*- Началника на РУ МВР Малко Търново, с което на Р.Я.Д.,*** на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175а, ал. 1, пр. 2 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 3000.00 лева /три хиляди/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12/дванадесет/ месеца, за нарушение на чл. 104б, т.1 от ЗДвП, като неправилно и незаконосъобразно. 

 Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

 

СЪДИЯ: