М О Т И В И към НОХД № 5/2019 г.

 

         Съдебното производство по делото е образувано по обвинителен акт на МТРП срещу З.Л.Ч. с ЕГН **********,***,българин,български гражданин със средно образование, разведен, управител на „*" ЕООД, живеещ
в **осъждан с обвинение за това, че на
 **гранична пирамида в зоната за отговорност на ГПУ **и в землището на **е влязъл през границата на
страната от Р Т** в Р България без разрешение от надлежните органи на властта и не през
определените за това места - престъпление по чл.279, ал.1 НК.

 

 

       Представителят на държавното обвинение в съдебно заседание
поддържа повдигнатото обвинение и пледира за реализиране на
наказателната отговорност спрямо подсъдимия към определения от
закона минимум.

 

       Защитата на подсъдимия  пледира за оправдателна присъда.

           

       Подсъдимия моли съда да бъде оправдан.

       Съдът след като се съобрази със събраните на досъдебното производство доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема за установени обстоятелствата изложени в обвинителният акт.

 

                    І. ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА

На * г. около полунощ подсъд. З.Л.Ч. заминал със своя личен автомобил * заедно с двама
негови приятели *. Пристигнали в гр. И*.Ч. имал намерени да пазарува ,а приятелите му имали работа.При пристигането си в И* Ч. обиколил магазините , приятелите му останали в колата.На прибиране Ч.
се отправил към едно кафене, което е било в близост до паркираната кола и видял как турската
полиция оградила и арестувала неговите приятели както си били вътре в М**.Това силно уплашило подсъд.Ч. и той решил да бяга. Изоставил автомобила си, вътре били
неговият задграничен паспорт и мобилният му телефон. До тук изложената фактическа обстановка се припокрива с обясненията на подсъд.Ч..Съдът приема фактическата обстановка изложена в обвинителния акт ,а именно ,че Ч. който е имал пари в себе си  наел такси  от И** до село в близост с границата с България. Решил, че трябва да влезе в България, въпреки липсата на паспорта; в себе си имал само лична карта.

      На **г. през нощта св. В.Б. бил дежурен в наблюдателния център към ГПУ М. Търново. В 19,57 часа той забелязал на камерата едно лице, което
приближило от турска територия до възпрепятстващото съоръжение След това лицето се навело и няколко минути останало в това положение. Накрая преминал през
оградата в долната й част през направен от него отвор. Продължил навътре в българска територия. Св. Б. сочи, че на камерата се вижда само силуета на човек, не е възможно да
се определи точно лицето му с подробности, само в общи линии. Освен това записите в ГПУ се
пазят за срок от един месец и след това се унищожават. Към момента такива няма.Св.Б. веднага се обадил на колегата си св. Б.В.Н. и той заедно с друг
полицай със следово куче веднага се отправили към границата в търсене на нарушителя. Първо
отишли да оградата и видели на мястото дупка с приблизителни размери 60/60 в основата и следи от човек от турска територия към наша. До дупката намерили и ножици за рязане на
метал. Със следовото куче се отправили навътре  да търсят нарушителя.Към 00,10 часа го задържали до бензиностанция „**" на около 2 км от ГКПП.

      Нарушителят представил лична карта на името на З.Л.Ч.  с ЕГН********** ***. На свидетеля Н. му направило впечатление, че лицето имало
съмнително поведение, бил с кални маратонки, не носел багаж със себе си.Освен това отпечатък от неговата маратонка съвпаднал с отпечатъците, видени от Н. до дупката в
оградата.

       На място бил извикан св. Д.Н. *** М. Търново.Той провел беседа с Ч. и от него научил за премеждията му в Т**, бягството му до границата,
срязването на оградата и преминаването му в България. Впоследствие обаче след привличането му като обвиняем и разпита в качеството му на обвиняем той не се признава за
виновен.

      Съдът не споделя версията на подсъд.Ч., относно връщането му от И** до Р България.Твърденията му,че таксито го е отвело от И** до границата с Г**,че премила границата между Т** и Г** нелегално,че е преджапал по негово твърдение река М**,че впоследствие със племенника си отишли отново до М.Търново съдът приема като негова защитна версия на която той има право.

      Съдът приема показанията на разпитаните по делото свидетели като обективни и безпристрастни.Св.Н. твърди,че в проведена беседа с Ч., същият си е признал ,че е влязал на територията на Р България нелегално.Особено важни са показанията на св.Б.,който е забелязал на видеокамерите нарушител и тези на св.Н.,който със съдействието на полицай със следово куче са заловили Ч..

 

         Описаната фактическа обстановка, правни изводи и обвинението изцяло се подкрепят от събраните доказателствени материали – частични обяснения на подсъд.Ч.,показанията на св.Н.,Б. и Н., и приобщените на основание чл.283 от НПК писмените доказателства – материали по ДП, справка за съдимост

 

                                   ІІ. ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ

 

          При така изяснената фактическа обстановка подсъдимия З.Л.Ч. е  осъществил състава на престъпление по   чл.279, ал.,1 НК за това ,че на **гранична пирамида в зоната за отговорност на ГПУ **и в землището на **е влязъл през границата на
страната от Р Т** в Р България без разрешение от надлежните органи на властта и не през
определените за това места.

       Деянието е извършено при форма на вината “пряк умисъл” по смисъла на чл. 11, ал.2 от НК. Деянието е извършено от подсъдимият с
пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на
деянията, предвиждал е общественоопасните им последици и е искал
настъпването им .

  

  

            ІІІ. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТ       

 За извършеното от подсъдимият престъпление разпоредбата на
чл.279  ал.1 от НК предвижда наказание до пет години лишаване от свобода и глоба от 100 до 300 лв
.

         При индивидуализацията на наказанията съдът съобрази смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.

Съдът съобрази обстоятелството,че подсъдимия не признава вината си,както и обстоятелството ,че същият е осъждан.От друга страна съдът съобрази обстоятелството,че подсъдимия дава частични обяснения както и младата му възраст. Поради, което съдът наложи наказание на подсъдимия–три месеца   лишаване от свобода и глоба в размер на триста лева,което наказание отложи за изпитателен срок от три години.

         По този начин съдът намира, че ще изпълни целите на генералната и специалната превенция визирани в чл.36 от НК.

        Мотивиран от горното съдът постанови присъдата си.   

 

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: